Всички имаме мечти. Най-често те са свързани с това да пътешестваме, да посетим някое екзотично кътче, популярна дестинация или да опознаем родните забележителности.
Когато стане въпрос за Египет, много често всички си представяме пирамидите, свинкса в Гиза и Сахара. Неминуемо всеки иска да се докосне до тези чудновати творения и да запази спомена от невероятното приключение.
Сега искам да споделя с вас седемдневната си приказка в Египет.
Работих в една фирма, където колежката по бюро беше (все още е) запалена по екскурзии и пътешествия. От дума на дума стана въпрос за Египет и аз споделих, че много искам да отида до там. Така, след Нова година ( началото на 2007г.), запомнахме да търсим оферти за далечната дестинация. Не след дълго открихме най-доброто предложение. Започна едно четене по форуми и сайтове за всички забалежителности, които щяхме да посетим. Цялата тази еуфория започна в януари 2007г, а самото пътуване е средата на май същата година.
Часът е 3:10 сутринта. Баща ми ме събужда и аз осъзнавам, че съм забравила да наглася алармата на телефона да звъни. Дойде заветната датата 12/05/2007г. Приготвям се и тръгвам. На път за летището ни спира полиция. Много бързо обясних, че гоня самолет и ме пускат поживо, по здраво. Ето го и новият терминал на летището. Виждам и групата, с която ще пътувам ( групата на Шаро :)). Докато чакаме да ни вземат багажа и да минем през различни проверки, сменят изхода, от който трябва да стигнем до самолета. До този момент не се бях качвала на такава машина и умирах от страх. Аероплана започва да маневрира по пистата и да набира скорост. Ако някой ми беше казал, че излитането и кацането наподобява возенето в асансьор, но от онези, които ти качват сърцето в гърлото, щях да съм по-спокойна. Представете си страх и еуфория в едно. Няма спомен как прелетяхме до африканския континент. Спомените ми заповат от слизането на Египетска земя - скали, пясък, пустуш. Горещият въздух те посреща с "Добре дошъл".
Агенцията, с която пътувахме беше на ниво. Нито за секунда не е имало лутане из летището и да се чудим на къде да хваним. Всички митнически и паспортни проверки стават бързо. Качихме се на автобуса и отпътувахме за хотела.
Мина време, докато се настаним по стаите.Горещината в тях е невероятна. Имахме достатъчно време да се разходим из града и да видим местия пазар. Ако си мислите, че нашите пазари, като Георги Кирков и Димитър Петков са мръсни и цитански, трябва да видите този в Хургада. Нашите направо са лукс. От всякъде викат търговци да ти продадат стоката си. Като изключим това, сергиите с подправки бяха доста примамливи - цветове и аромати, непознати за сетивата ни.
Прибрахме се в хотела, вечеряхме. След това имахме уговорена среща с екскурзовода, Стоян, българин, който работи в Египет. Разказа ни за различните мероприятия, които организират, цени, условия. Предуприди ни изрично да пием само минерална, бутилирана вода. Имало някакъв стомашен вирус, който рядко пропуска туристите (местните са си имунизирани срещу него). Аз не направих изключение, но затова по-късно ще разкажа.
Храната винаги беше на шведста маса и в изобилие. Задължително по 6-7 вида салати, основни ястия, десерти, хлябове и т.н. Нито веднъж не ни предложиха ястие, което е типично за Египет.
На другия ден отидохме на плаж. Мога да се похваля, че съм се къпала в Червено море. Изключителна чистото и по плажа, и във водата. За първи път видях синьо море - не черно, не зелено, както сме свикнали с нашето Чернморие.
Водата е топла и солена, много солена. Там е идеално място за хора, които не могат да плуват - не може да потънеш. "Лежиш" си спокойно по повърхността на водата и се наслаждаваш на времето и пасажите от рибки, които те заобикалят.. Да спомена, че в средата на май градусите в Египет са доста високи. Това беше последната седмица, в която се организираха екскурззи до там. След тава са възобновяват през септември.
Прибрах се в стаята си и какво да видя. Хавлиените къпи бяха сгънати като човек, който гледа телевизия. Оказа се, че всеки ден кърпите се продраждат по различен начин - като лебед, като сърце, като крокодил. Снимките ще ви дадат по-точна представа, за изненадите, които получавах всеки ден. И не само аз, а всички гости на хотела.
Слънцето ме беше жрнало, повече отколкото си мислех и на следващия ден (трети подред от приключението) по плажа се разхождах с тениска, както и къпането във водата.
През деня се вълнувах много, очакваше ме една бедуинска вечер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар